Томас Бернхард: Мислещият човек постоянно се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му доказват, че той няма родители
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните модерни създатели на Австрия. Международната литературна рецензия го назовава “екзистенциален смешник ”, “зловещ оракул ”, “иронично захласнат архангел ”, “алпийски Бекет ” и даже “пророк на безсмислието ”.
Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отхвърля редица влиятелни литературни оценки.
Учил музика, работил като публицист, а по-късно и като публицист, той е добре прочут на читателите със самобитния си жанр, с провокативния си взор към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни пристрастености с остроумна задявка и рядко, само че въпреки всичко, с насладата от живота. Ето някои от неговите сентенции:
- Ако бяхме лишени от изкуството на преувеличението, щяхме да сме наказани на един ужасяващо отегчителен живот, на едно съществуване, което въобще не си коства да бъде съществувано. За да обясниш нещо разбираемо, ти просто си задължен да преувеличиш, само преувеличението онагледява, а когато към този момент си на възраст, заплахата, че ще те вземат за глупец, към този момент въобще не те интересува.
- Мислещият човек непрекъснато се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му потвърждават, че той няма родители.
- Да мислиш, това значи да се проваляш. Да действаш значи да се проваляш.
- Вече нищо не е естествено, нищо, безусловно нищо. Ние обаче продължаваме да имаме вяра, че всичко е естествено, а това е илюзия. Всичко е изкуствено, всичко е неестественост. Вече няма нищо естествено, няма нищо естествено. Ние към момента считаме, че съзерцаваме природа, само че в действителност към този момент от дълго време съзерцаваме единствено неестественост. В резултат всичко е така безредно. Тъй подправено. Тъй нещастно. Тъй смъртоносно конфузно.
- Какво поражда у хората, които се фотографират, желанието да се стараят постоянно да наподобяват щастливи на фотографията, която ги демонстрира, или най-малко да не наподобяват толкоз нещастни, колкото са? Всеки желае да бъде запечатан като благополучен човек, в никакъв случай като трагичен, постоянно като един напълно подправен, в никакъв случай подобен, какъвто в реалност е, а точно, най-нещастен от всички.
- Живеем в два свята, в същинския, който е печален и подъл и в последна сметка гибелен, и във фотографирания, който е напълно измамлив, само че за по-голямата част от човечеството е най-желаният и идеалният.
- Вместо да се самоубият, хората отиват на работа.
- Винаги търсим всичко в непосредствена непосредственост. Това е неточност.
- Много елементарно и бързо привикваме да ненавиждаме и да проклинаме, без да питаме дали нашите омрази и нашите проклятия имат даже най-малкото съображение в хода на времето.
- Обикновено изпитваме ненавист единствено когато и тъй като не сме прави.
- Който не може да се смее, не заслужава да бъде вземан насериозно…
- Всички страдаме от грандомания, единствено с цел да не ни принудят да плащаме за своята безконечна пошлост.
- От аплодисментите не следва нищо друго с изключение на злополучие.
- Не ненавиждам нищо по-дълбоко от множеството … натрупването на хора, концентрацията на низост и повърхностност, и неистини. Според мен, колкото би трябвало да обичаме всеки субект, по този начин и би трябвало да ненавиждаме масата.
- Трябва да сме признателни за всяка безсънна нощ в живота си, тъй като тя във всички случаи ни придвижва метафизичен напред.
Инфо: chetilishte.com
